Защо не съм от тези жени с претенциите.От тези, които живеят,за да мрънкат,от тези, в чиито глави има само пари,коли и подаръци! Тези жени,за които най-важните задължения са прическата и грима.Така им завиждам!Толкова лесно си живеят,а аз все се бутам сама да върша всичко,не притеснявам никого, да си нося куфарите,да пазарувам и вечно нищо да не искам.Така да ме е яд на мене си.Искам да съм като тези жени, но гордостта и сърцето не ми дават...И колкото и да опитвам съм от другите, от загубените...