Не бракът, а домашните задължения и като цяло съвместното съжителство. Не подписът и целият карнавал, който се организира месеци наред, а мръсните чорапи из цялата къща, чиниите в мивката, готвенето (или липсата на такова) и всички тези дребни нещица са именно това, което съсипва една любов. 
  Представете си следната ситуация : Ставаш в 6. Цяла сутрин чистиш, междувременно готвиш, оправяш леглото и какво ли не още. После излизаш отиваш на работа и когато се прибираш....ДАН!!!! Пълна кочина. Целият апартамент е кочина...Дрехи, чорапи, мръсни чинии, на  кратко целият ти труд е отишъл по дяволите. Следва-СКАНДАЛ! И как ли по друг начин да реагираш, крещиш и започваш отначало-пране, готвене, чистене, събиране на дрехи...И цялата тази емоция се повтаря ежедневно. А на среща получаваш абсолютно неразбиране и само инфантилни въпроси от сорта на :"Какво има?", как какво, нима не вижда какво е сътворил? И с брак и без брак-пак тази гледка ще убие не само любовта, ами и желанието за живот. Не бракът-съжителството убива любовта.
 
 Разбира се, нещата имат и друга страна: Събуждаш се в 6 и нещо, защото чуваш тропане, виждаш жена си яхнала метлата (в буквално и преносно значение), в безумен вид като от някой страшен филм, недоспала, с торбички, сенки и не знаеш какво още под очите, обикаля из апартамента в лошо настроение и когато я попиташ какво е станало отговаря с крясък :"НИЩО!"Излизаш за работа, напрегнат ден, прибираш се с единственото желание да свалиш всички дрехи, да се изкъпеш, да хапнеш и при добри обстоятелства да правиш секс с жената, която обичаш(все още). Влизаш в банята, а когато излизаш тя се е прибрала, облякла е домашните дрехи и повтаря гледката от сутринта, после се завива през глава и в най-добрия случай ти казва: "Лека нощ" и то през зъби.

И така минава време и като добавим факта, че и парите(или липсата на такива) застават на дневен ред, появяват се деца, около които се формират проблеми, не само радости както сме мислели и един ден се събуждаш и разбираш, че не искаш да ставаш в 6, че искаш да се забавляваш без да има кой да ти мрънка или да те ревнува, тогава просто си събираш багажа и бракът приключва, а любовта...Какво беше това?


Именно заради това  колегата с костюма, който ни отваря входната врата или сервитьорката от кварталното кафене стават толкова примамливи, защото тях ги виждаме за малко, нагласени, изкъпани, напарфюмирани, усмихнати и уверени-но не знаем какви са , когато са в дома си...