Горещ ден, 1-ви август, ставане рано, суматоха, фризьори, гримьори, дрехи, лудница....Както се досещате сватба! Всички са облечени и ме чакат, потропвайки пред салона, качваме се в колата и тръгваме. Не, не съм аз булката, но съм част от антуража. Нашите са кумове, да речем, че със сестра ми сме шаферки (даже тя направо си е шаферка с бяла рокля, венчета и тнт, но нали всички малки деца по сватбите са шафери...) И така пътуваме, защото сватбата е извън София... Пристигаме, настаняваме се в хотела и тръгваме за булката....Лудница, хора, музика, нищо не обичайно. Взимаме си булката, но за мен и сестра ми място в колата няма...Тогава младоженецът се обръща към мен и ми заявява :"Качвайте се в оня Голф..."(забележете само къде). Аз твърдо отказвам, искам да ходя пеша, той настоява, хваща ме под ръка завеждаме при колата, сестра ми се качва...Нямам избор и аз сядам на предната седалка и тогава...Гръмотевици, светкавици, гълтане на граматики-пълна програма. Седи до мен с цялата си особа Той, не го слушах какво говори, не го гледах да не разбере, но знаех-ще се оженя за него. Колата спира, слизам, хуквам напред, не го поглеждам, но знам къде е. Снимам го тайно. Минават всички ритуали, църкви, гражданско и тнт и следва ресторант. НАстаняват ни и какво да видя-той срещу мен. Е,не, ако не е съдба? Минава малко време -танцуваме, говорим ,имаме общи познати, учили сме в едно училище, но сме се разминали. Иска ми телефона, но аз не го знам на изуст, а не го и нося, за да му звънна, остава за утре. Става късно-последен танц, идва младоженецът и ми заявява, да не се занимавам с Него, не бил за мен, да стоя далеч и ме прибира да си ходя. Идва следващият ден, той е там-аз го гледам, но от далеч, не му говоря и той си отива. И се почва лудо търсене, половин година издирване и една вечер излиза във Фейсбук. Добавям го, не ми пиши нищо, минава седмица, после още една. Решавам ще пиша. Пиша му и.Студен януарски ден, виждаме се и...От тогава до днес неспирам да го обичам, най-отговорно заявявам, че и той мен.