Постинг
29.12.2010 23:46 -
Спомени...
Автор: allbu
Категория: Други
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2010 09:17

Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 30.12.2010 09:17
Спомени...Толкова много...навсякъде! Вървя по улицата и се блъскам в тях, сякаш ме преследват. Не може да се опише чувството, което ме обгръща, когато ме връхлетят. Сякаш изтръпвам от глава до пети, грабват ме и като торнадо ме отнасят назад към миналото... Но спомените рядко идват сами, обикновено са придружавани от купища въпроси : "Бяха ли щастлива, или бях нещастна? Защо се усмихвам? В какво се превърнах? Защо ми липсва и защо си спомням? Дали не сгреших? Имаше ли смисъл?" Отговорите на тези въпроси рядко имат еднозначен отговор и за жалост никак не ми помагат, дори напротив,объркват ме още повече! И се въртя в един непрекъснат кръг.
И пак излизам от нас, тръгвам по улицата и хоп- спомен, след него още един и още един,и още един - в един момент главата ми е на ръба да се пръсне и тогава...... Спирам. Крещя на ум - на себе си. Забранявам си да мисля, опитвам се да се разсея, обаждам се по телефона, разговарям, за миг съм по-спокойна, после затварям. Оглеждам се, изтръпвам, усмихвам се, бъркам в джоба си, поглеждам телефона, набирам наизустен номер.Чакам сигнал.Няма такъв. Телефонът е сменен. Погледът се пълни с влага. Гледам надясно(там няма спомени). После се обръщам на ляво и "туп" заковава ме поглед. Отвръщам глава...Продължавам напред. Тялото ми трепери, а не усещам студ. Чувам си името. Познат глас. Не се обръщам. Някой ме хваща за ръката. Спирам. Страх ме е да се обърна. Вцепенена съм. Усещам две длани върху себе си. Свличам се. Паднах, но ме задържа една прегръдка. Помня я. Най-топлата прегръдка. Аз я създадох. Нямаше да я има, ако не бях аз. Прегръща с Две ръце, не с една... Отварям очи... няма никого, сама съм. Подхлъзнала съм се на леда и съм паднала. Всичко е било само в мислите ми... Изправям се и продължавам пътя си. Както винаги- само напред, стъпвайки върху спомени... Но ако ги нямах,щях да съм друг човек.
Спомени... задушават ме и в същото време ми дават криле...
P.S. NO ONE LIKE YOU...
И пак излизам от нас, тръгвам по улицата и хоп- спомен, след него още един и още един,и още един - в един момент главата ми е на ръба да се пръсне и тогава...... Спирам. Крещя на ум - на себе си. Забранявам си да мисля, опитвам се да се разсея, обаждам се по телефона, разговарям, за миг съм по-спокойна, после затварям. Оглеждам се, изтръпвам, усмихвам се, бъркам в джоба си, поглеждам телефона, набирам наизустен номер.Чакам сигнал.Няма такъв. Телефонът е сменен. Погледът се пълни с влага. Гледам надясно(там няма спомени). После се обръщам на ляво и "туп" заковава ме поглед. Отвръщам глава...Продължавам напред. Тялото ми трепери, а не усещам студ. Чувам си името. Познат глас. Не се обръщам. Някой ме хваща за ръката. Спирам. Страх ме е да се обърна. Вцепенена съм. Усещам две длани върху себе си. Свличам се. Паднах, но ме задържа една прегръдка. Помня я. Най-топлата прегръдка. Аз я създадох. Нямаше да я има, ако не бях аз. Прегръща с Две ръце, не с една... Отварям очи... няма никого, сама съм. Подхлъзнала съм се на леда и съм паднала. Всичко е било само в мислите ми... Изправям се и продължавам пътя си. Както винаги- само напред, стъпвайки върху спомени... Но ако ги нямах,щях да съм друг човек.
Спомени... задушават ме и в същото време ми дават криле...
P.S. NO ONE LIKE YOU...
Моите спомени за януарските събития от 1...
Моите спомени за януарските събития от 1...
Моите спомени за януарските събития от 1...
Моите спомени за януарските събития от 1...
Моите спомени за януарските събития от 1...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари