Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2010 16:05 - .... За забравените...
Автор: allbu Категория: Други   
Прочетен: 715 Коментари: 2 Гласове:
3



...Установих нещо - всяка следваща любов се преживява по - лесно от предходната, но обикновено има една , която не попада в графата преживени. Тя не спирно гори в сърцето и напомня за себе си, дори да  се залъгваме, че вече сме изгасили пожара. И това не е непременно първата любов, тя по-скоро може да бъде наречена Истинска. Не че другите преди и след нея са фалшиви, не че не си обичал и не обичаш други хора, просто само един човек успява да влезе така дълбоко под кожата ти, че единственият начин да го изтръгнеш е да умреш, а заслужава ли си? Заслужава ли си да умреш за една любов, която явно така и не е успяла да ти даде това, от което си имал нужда? Може би това  е отговора на въпроса, защо не може да я изтръгнем....Защото на практика не сме я изживяли истински. Възможно ли е именно Истинската любов, да не е пълноценно и истински преживяна и именно това да я прави така вечно тлееща... ?
 Но от къде тръгнах и къде стигнах...Искаше ми се по- скоро да пиша за преживените, за забравените любови, а не за болезнените и още догарящи в нас, защото е по- лесно да запазиш жива една любов, отколкото да я забравиш.
 Имам една приятелка , на която винаги съм се възхищавала, винаги съм си я давала за пример, когато съм омеквала пред нечии молби за втори шанс или пред собствената си слабост по някой, който ме е ранявал. Тя има едно качество, което аз така и не успях да придобия, а именно да поставя себе си пред гибелната любов. При първите признаци на несъответствия в характерите, при първото усещане на силно разочарование тя смело и гордо казва "Довиждане" и нейното "Довиждане", не е като моето мекошаво и плахо. Когато тя каже Край, значи наистина всичко е приключило и така съхранява сърцето си цяло. И истината е, че съм я наблюдавала и тя наистина забравя тези-неудобните любови. Винаги съм се чудела как успява и винаги съм се гордяла с нея? Защото аз съм  опитвала многократно да бъда като нея и не ми се получава. Всеки път се пречупвам, а и обикновенно съжалявам разкаялия се човек пред мен и поддавам. А и винаги съм искала да остана в топли приятелски отношение с "бившите" си- на пук на общоприетото, че няма приятелство след любовта. Може би в това ми е грешката...Нямам представа, но на моменти усещам как съм смешна сама на себе си. И как би могло да е друго, как да не се присмееш на момиче, което за 101-ви път позволява да бъде пренебрегнато( заради "приятели", заради познати, заради мачове, заради концерти, заради филми, и по какви ли не други вероятни и невероятни причини..). Как да не се присмееш на човек, който знае, че го лъжат, но продължава да убеждава себе си в лъжата...? Смешно е, но съм такава.
 Най- смешното е, че аз май нямам истински преживяна любов, просто имам такива, за които вече не ме боли силно, а само ме побиват тръпки от тях...(Естествено това не са същите тръпки като тези на влюбването, те са по-скоро тръпките, които те побиват от студ). Бих могла да кажа, че ако съм обичала някого някога, аз не съм спряла да го обичам и винаги би могъл да ме завладее отново, друг е въпроса, че няма да е същото, защото най-малкото аз не съм същата.
  Цял живот се въртя в едни триъгълници м/у мен, бившите и настоящите, но напоследък разбирам, че добивам най-лошите навици от бившите и ги прилагам върху настояшите.. На кратко се превръшам в човек, събрал всички качества, които е мразел. Вместо да поправям себе си, аз се разрушавам. Превръщам се в карикатура на себе си.( Примерно : Имах един бивш, който ме оставяше винаги, заради приятелите си (които накрая оставиха него),това ме побъркваше, но при следвашия -  аз бях тази с безценните приятели, които не могат да се пренебрегват за нищо на света. Този следващият пък ме дебнеше като престъпник,ровеше в компютъра, в телефона, във вещите ми, пъхаше си носа навсякъде,а в последствие аз станах като него и се мразех за това(слава на бога вече съм над тези неща). И така примерите за лошите навици придобити несъзнателно са милиони, но не смятам да се излагам повече...
  За да завърша, а и зада кажа нещо по- темата, която исках да обсъдя със себе си всъшност, ще кажа, че определено всяка следваща раздяла е по -лека. Някак си претръпваш, а и вече знаеш, че дори да се чувстваш като смъртно ранен, от любов не се умира. Когато си имал много раздели зад гърба си можеш без много да размишляваш да установиш, че от всяка раздяла си излизал по-силен и по- безсърдечен. Защото вече знае, че нито това е последния човек на земята, нито света ще свърши, ако не го видиш повече(Най-добрия вариянт е да не го срещнеш никога повече). Любовта е шантаво нещо,а моята още по- шантаво, поради простата причина, че обичам толкова безумно, че трябва незнам какъво да е станало, че тотално да те залича от сърцето си, макар да ми се е искало винаги да кажа и да мисля, моята любим фрагмент от Дамянов "изтрих те с двойна гума от сърцето си, като ненужна правописна грешка...".



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kikowsky - Моделите на поведение
24.11.2010 16:17
са заразни.
"Тибетска книга за живота и смъртта" може наистина да ти помогне. Има я в zamunda.
цитирай
2. allbu - Благодаря...
24.11.2010 16:59
Благодаря...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: allbu
Категория: Други
Прочетен: 37714
Постинги: 21
Коментари: 12
Гласове: 25
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031